четвъртък, 25 юни 2009 г.

И сега цъфтя...

Целуна ме с дъждовните си устни,
но не признаваше, че не е дъжд.
А аз усетих по вкуса му,
че е моят влюбен мъж.

Твърдеше, че е южен вятър,
подгонил летните ми стъпки,
но после нежно ме погали...
И бяха неговите пръсти.

Тихо го попитах със усмивка
защо ми носи красота.
“Защото просто те обичам”
ми прошепна. И сега цъфтя...

2 коментара:

WebPodaraci каза...

Страхотни стихове... много си талантлива, поздравления ! :)

jina каза...

Благодаря тии :)))