петък, 28 март 2008 г.

Зная...няма да ми стигне...

Полети към мен с копнеж на птица,
жадна да се слее с топлия си Юг...
Вярвай, вярвай...винаги ще искам
да се завръщаш тук...и само тук...

Начертай се в мен с изящество на щрихи,
загатващи контурите на пролетни цветя...
Обещай ми, обещай ми...много тихи
да разцъфнем с теб...сега...сега...

Влей се в мен със силата на прилив,
шеметно заливащ илюзорния си бряг...
Зная, зная....няма да ми стигне,
вливай се във мен и пак...и пак...

2 коментара:

Caribiana (Тя) каза...

Звучиш пристрастена :р
:))
Но пък си вдъхновена, което ме кара да се радвам. :)

jina каза...

Аха..и съм вдъхновена и пристрастена...изобщо...не ми е леко :)))