сряда, 29 септември 2010 г.

Любовна история в Париж 2

Звезди огряват тихо
нощното небе над Сена.
Едно момиче си отива.
И този път е за последно.

По изпепелените мостове на мечтите и
остават тъжни спомени от вчера,
когато Той блестеше във очите и,
когато Тя бе жива във сърцето му...

Сега е минало. Тя вече знае...
войнишката любов бе просто служба.
Той бе войник. И бе предател.
На светлата и вяра, и на святите и чувства.

Сега Париж изглежда празен.
Сега дърветата присвиват клони.
Сега разплаканите улици и булеварди,
приютяват ехото на дългото му “сбогом”.

И само арката на декемврийската им среща
помни триумфално първата целувка
на влюбените устни, обещаващи си нежност.
Кому ли беше, всъщност, нужна...

************************************************

Едно момиче тази вечер се разделя
с една любов, небляскава и некрасива.
Париж не бе градът за нея,
напук на всичките му бляскави витрини...

И все пак в нощното небе над Сена
звездите още греят тихо...
И макар да е печално безнадеждна,
нощта е някак пагубно красива...
.
.
.
.