понеделник, 12 януари 2009 г.

Разплаканият поглед на морето

Разплаканият поглед на морето
ме кара винаги да се завръщам
с някаква носталгия при него...
Да го докосвам по очите с пръсти,
да вдишвам хладния му полъх
с усещане за сол и вечност...
И жадна и мечтателна отново
и отново да се влюбвам в него...
То помни тихия ми шепот...
И хвърлените в него раковини...
И пълните ми с пяна шепи...
И нощта, в която го целунах...
То помни стъпките ми в пясъка
и думите, които пишех,
а после му изпращах с вятъра...
И само с неговия дъх аз дишах...

Сега разплаканият поглед на морето
в съзнанието ми рисува спомени с картини...
И знам, че винаги ще се завръщам в него...
И знам, че в погледа му вечно ще ме има...

2 коментара:

aire каза...

Синева...любима...

Нежна си...:)

jina каза...

Благодаря ти, мила В :)