петък, 25 април 2008 г.

...Когато слеем устните си от Любов...

Във мигове на нямо съзерцание
пред угасващия дълъг ден,
сърцето ми полита. Някакво мечтание
разлива топло красотата си пред мен...
Извайва с пръсти огнените залези,
преплита цветно слънчеви лъчи...
Нощем ги завива...А на зазоряване
ги облича в дрехи на несбъднати мечти.
Тогава ти изгряваш в мисълта ми,
и носиш трепетния и копнежен зов
да махнем дрехите им...да ги сбъднем
...когато слеем устните си от Любов...