четвъртък, 17 април 2008 г.

...И сътворихме Вечност

посветено

Със теб се търсихме с години
из светове, галактики, вселени...
Любовта не можеше да ни подмине.
Със тебе бяхме предопределени.
И беше късно, за да се разминем
и в другия да не познаем себе си,
да се докоснем, без да преоткрием
жадуваната топлина в ръцете си...
И не бе възможно да не осъзнаем,
че сърцата ни един без друг са пусти,
че сами сме неспособни да мечтаем,
че потъват в бездиханност хладните ни устни...
И щеше да е тъжно тъй да се оставим
да ни помете без жалост хорската вихрушка.
Да знаем, че сме истински, да знаем, че ни има
...щеше да е жалко, щеше да е лудост...
Затова се срещнахме. Вселенските закони
се пречупиха под натиска на свойта тежест...
А ние с теб си измечтахме с обич
...едно небе...и сътворихме Вечност.

3 коментара:

JoJosho каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Caribiana (Тя) каза...

Еей, гадовете даже и хубавата поезия трябва да оспамят!
А вие освен че си измечтахте обич, хайде сега да си я сбъднете :)))

jina каза...

Ние много дълго си измечтаваме, за да има какво да сбъдваме цяла вечност :))) Благодаря ти!
А спамаджиите ще взема съвсем небрежно да ги поизтрия...но са упорити...трябва да им го признаем.