петък, 30 август 2013 г.

Август

Люлей ме нежно. Като в люлка,
люлей ме с влюбените си ръце.
Луната е отлитаща светулка,
от дланите на нощното небе.

Люлей ме. Август си отива,
сбогуващ се със пясъчния бряг,
с морето, чайките и бриза,
и после... тихичко със нас.

Люлей ме нежно. Много бавно,
люлей ме романтично, до зори,
чак докато докрай угаснат
звездите, милиардите звезди.

Люлей ме нежно. И не спирай.
Люлей ме дълго, само тази нощ.
Август никога не си е тръгвал,
по-изящен. И наситен със любов.