петък, 7 декември 2007 г.

Греховност

Не приглушавай светлините. Не е нужно.
Изливай плавно нотите върхУ ми...
А мелодията...нека да е много тъжна
- като невъзможност, стелеща се помежду ни.

Не поднасяй и цветя...цветята са излишни.
Изписвай страстно тялото ми с рими...
И нека строфите са диви и първични
...като виновност, но изказана със думи...

А после се спусни по тънките ми вени
и влей се топло и на струи във кръвта ми,
ще бъдем чувствени и малко грешни...
и нека от греховност спре дъха ни...