петък, 30 септември 2011 г.

Отчаян от любов, ти лягаш...

Отчаян от любов, ти лягаш
на брега на нейната душа.
Тя с топли устни стапя
леда на твоята тъга.
Докосва те и бавно снема
умората от двете ти ръце.
Събира в дланите си нежни
парченцата от твоето сърце.
В очите си рисува облаци
и в тях те пуска да летиш
с криле от необятна обич
в свят от сбъднати мечти.

Пречистен и смирен, ти лягаш
на брега на нейната душа,
едновременно невярващ... и повярвал
за първи път във любовта...

2 коментара:

Маги каза...

Приказно стихотворение, Браво.

jina каза...

Радвам се, че ви е харесало, Маги...