четвъртък, 21 август 2008 г.

Като ехо

Всеки твой дъх, изгубен в нощта,
Всеки поглед след мен разпилян,
Всяka безмълвно родена тъга,
Всеки порив, прокуден от свян,
Всяка несбъдната твоя мечта,
Всеки сподавен в гърлото вик,
Всяка изплакана малка сълза,
Всеки самотен и тягостен миг...
И всяка твоя нощ без звезди
И всеки залязващ в очите ти ден
И всичко това, което си ти
Kато ехо отеква...отеква във мен...

1 коментара:

Iliana каза...

Bravo, mnogo mi haresva!