четвъртък, 14 май 2009 г.

В нежната епоха на нашата любов...

Беше пълнолуние. Едно от многото
в нежната епоха на нашата любов.
Нощта потръпваше. Звездите топлеха
и посипваха над нас искрящия си благослов.


Бяхме толкова сами. И влюбени. И чисти
на брега на най-разливащото се море.
Разменяхме си шепоти, мечти и мисли.
И мидени черупки с форма на сърце.


Направихме си лодка. От пясък и от пяна.
Напяваха си тихо морските вълни.
И отплавахме със нея. После бавно
в полунощ се сляха двете ни души.


Колко дълго сме пътували... Не помня,
но помня трепетния и нестихващ зов...
Беше пълнолуние. Едно от многото
в нежната епоха на нашата любов...

3 коментара:

shadows каза...

:)),пожелавам ти още нежни епохи любов...

jina каза...

Тя тази още продължава...дори е в стихията си и съм сигурна, че никога няма да свърши :)
Благодаря ти!

Equilibrist каза...

Красиво е тук.
Запази го!