петък, 9 октомври 2009 г.

Искам да ти кажа, че...

...понякога толкова силно искам
да прокарам пръсти по лицето ти,
когато спиш и не подозираш,
колко близо те чувствам до себе си.
Когато си потънал нереално далече,
в страната на тайните и чудни сънища
и е толкова чаровно, че не усещаш
как в съня си леко потръпваш.
И е толкова странно, че аз се опитвам
да разгадая по трепването на клепачите ти
всичко. Но някак не успявам
и затова започвам да си измислям,
да фантазирам как двамата с тебе
сме на брега на едно безкрайно море.
Там има само пясък, топъл пясък,
мидени черупки и шум на вълни.
Иначе е страшно спокойно и тихо,
като летни слънчеви следобедни лъчи.
И си представям как седим един срещу друг.
И се гледаме в очи. И сме толкова близо,
че чувам дъха ти. Сякаш е звук,
който от устните ти нежно извира
и се разлива помежду ни като песен,
като някакъв красив и сбъднат блян
и в този миг си толкова безумно нежен,
че секваш моя дъх. И аз не знам
дали си истински, дали сънувам...
И точно в този миг ти трепваш.
Аз изгубвам нишката на своята фантазия,
защото ти си тук, на секунда само от ръцете ми
и неусетно свършват всичките признания.
Освен последното... чувствам те толкова близо
и тъй неистово пулсираш във сърцето ми.
И искам да ти кажа, че е адски непосилно
да не прокарам пръсти по лицето ти...