вторник, 1 февруари 2011 г.

И те има Теб...

Тук е странно непознато...

Повеят на непознати ветрове,

като шепот във прегръдката си ме понася

към далечни, непознати брегове,


над които изгреви и залези

пожарно във небето им горят

и стоплят с пламъците си душата ми.

И е стоплена за първи път.


И кацат бели птици,

като предзнаменование, по белите ми рамене

и са странно непознати, сякаш идват

от далечни, непознати светове.


Аз не ги познавам... Аз не ги познавам

тези чужди, сини, необятни брегове.

Но аз оставам... Тук оставам

щом има обич... И те има Теб...