четвъртък, 19 май 2011 г.

Пухче от глухарче


И ето - ранният следобед,

(най-тихичкото време от деня),

когато даже и пчелите

знаят, че не бива да жужат

и като безшумни малки вертолети

просто жълтуреят и кръжат

над чашките на нежните лалета,

в които ще се сгушат и заспят.


И ето - слънцето протяга

топли, сънени лъчи,

и гъделичка лекичко телцата

на калинките в зелените треви

и тези мили точици червени,

върху тъничките стъбълца под тях,

в следобедно блаженство се люлеят

от веселия си калинков смях.


А ето го и него – моят влюбен вятър.

Даже в тихите следобеди, той никога не спи.

Защото аз съм пухче от глухарче,

което просто трябва да се улови.