сряда, 3 септември 2008 г.

Една сълза...и много нежност


Събра Небето пъстрите усмивки
на едно заспиващо и уморено Лято.
Дойде Септември. С тихите си стъпки,
нарисува танца на излитащото ято.

И остави спомени. За пясъка. И за морето.
За онази вечер, във която ме целуна.
До палатката пред огъня. Съвсем небрежно
нарисува обич по безмълвните ми устни.

И днес си спомням, като че ли малко тъжна.
И мисля със носталгия за миналото време.
Един копнеж от погледа ми се откъсва...
една сълза...и много нежност...