сряда, 17 септември 2008 г.

На Небето му стана студено

На Небето му стана студено.
Беше Вторник.
Размърда се и леко потрепери.
Разтри с юмрук очите си и ги отвори.
Бе сънувало цяла нощ,
но не помнеше нищо.
Зави се с одеало от облаци
и погледна меланхолично.
Отрони няколко сълзички дъжд.
Трябваше да става.
Зачуди се какво да облече.
Погледна своята доскорошна премяна.
Ефирна рокля в морско синьо
със слънчево-оранжеви отблясъци.
И брошка от летни усмивки.
Когато беше с нея всички го заглеждаха.
Но днес беше тъжно. Извади от гардероба
Една умаляла дрешка -
Сиво-кафяв пуловер
и панталон на махагонови райета.
Облече се бавно.
Закопча и последното копче.
Извади шала от миналата година
и внимателно го сложи.
Някъде бе загубило
пъстроцветните си ръкавички.
Излезе навън мързеливо
и тръгна да се разхожда самичко.
Прибра ръце в джобовете.
Още повече му захладня.
Разбра, че идва Есен.
От миглите му падаха листа...