четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Размисли в ресторанта

На салфетката рисувам слънце
с тънък, черен химикал.
Ресторантът днес е пълен.
А този свят е неразбран.
Обичам стъклените чаши,
но масите, отрупани с хайвер
ме правят тъжна. Адски.
Те не са за мен.
Аз обичам да говоря
с облегалката на дървения стол,
криещ тайни и истории
за нечий слънчев хол.
Аз обичам стаите
с прозорец, изглед и простор.
И птиците през лятото, накацали
по белия ми мъничък балкон.
А ресторантът днес е пълен.
Кънти от някакъв измислен смях.
На салфетката рисувам слънце.
А всъщност искам да съм прах.

2 коментара:

Niky каза...

Прииска ми се да ти напиша нещо. Защото ми стана мило, че попаднах тук. Защото има пъстрота, има цветове, които трепкат - като че изненадани от това, че са се събудили.
Тези дни ли е ясно и леко - затова взимам крайче от твоята салфетка и написвам на нея няколко думи. Почеркът ми е забързан и задъхан. Исках да ти кажа, че си като онези духчета от приказките, които приличат на светли цветя. Понякога натежават от роса и слънце, но иначе с вълнение срещат вятъра - дори силен.

jina каза...

Благодаря ти, Ники! Стана ми хубаво от думите ти и красиво. Благодаря :)