четвъртък, 30 април 2009 г.

Поет

Той сипа в чашата си водка
и пусна две-три бучки лед.
По тъмния му нощен поглед
личеше, че е бил поет.
Разхвърляните в безпорядък листи
приютяваха безброй следи
от раните на болните му мисли.
Едно заглавие гласеше „Ти...”.
...И я бе описал като изгрев,
като повея на вятър, като дъжд...
И я бе обикнал и обичал,
с нежността на влюбен мъж.
И я бе изгубил безвъзвратно,
в най-последния си тъмен стих.
След ударите безпощадни на съдбата
просто беше станал тих.


Той сипа в чашата си водка
и загледа най-далечната звезда.
В този миг вратата хлопна...
На прага се усмихваше...една жена...

2 коментара:

Шизофреничка каза...

накара ме да чувствам. (:

jina каза...

Дано чувствата да са хубави :)