четвъртък, 14 май 2009 г.

В нежната епоха на нашата любов...

Беше пълнолуние. Едно от многото
в нежната епоха на нашата любов.
Нощта потръпваше. Звездите топлеха
и посипваха над нас искрящия си благослов.


Бяхме толкова сами. И влюбени. И чисти
на брега на най-разливащото се море.
Разменяхме си шепоти, мечти и мисли.
И мидени черупки с форма на сърце.


Направихме си лодка. От пясък и от пяна.
Напяваха си тихо морските вълни.
И отплавахме със нея. После бавно
в полунощ се сляха двете ни души.


Колко дълго сме пътували... Не помня,
но помня трепетния и нестихващ зов...
Беше пълнолуние. Едно от многото
в нежната епоха на нашата любов...

петък, 8 май 2009 г.

...И разлива нежността си върху мене

Онези хълмове в далечината
носят отпечатъка на неговите стъпки.
Там облаците се изливат по земята
и я осейват с милион сребристи пръски.


Там звездите спят сред тишината,
оставена след мъжките му длани.
И въздухът почива в аромата
на косите му и на дъха му.


Там аз танцувам сред тревите,
загубила усещане за време.
Там, той безмълвен ме открива.
И разлива нежността си върху мене...