понеделник, 3 август 2009 г.

Без едно крило

Бих заплакала в ръцете ти.
Бих се свила на кълбо.
Колко тъжно и нелепо е
да летиш с едно крило.
А да знаеш, че си птица.
По сърце и по душа.
И макар и мъничко различна
да си имаш простичка мечта.
И да си живееш кротко, тихо
във нея като в птичи дом.
Но щом понечиш да политнеш
да паднеш върху някой клон.
И да разбереш едва тогава,
че съдбата просто е съдба.
Тя никога на никой не прощава.
Не се надявай на крила.

Бих заплакала в ръцете ти.
Бих се свила на кълбо.
Толкова е тъжно и нелепо е
да ми липсва другото крило.