четвъртък, 6 август 2009 г.

В три и половина следобед

В три и половина следобед
Господ сяда, за да си почине.
Уморен от различни тревоги и спомени
запалва цигара и си приготвя пепелника.
Прокарва пръсти през косата си
и бърше с длан потта от челото си.
Предълга е пораснала брадата му
и му е тежко вече да я носи.
Има само 5 минути почивка,
5 минути, в които да не мисли
за абсолютно никого и за нищо.
Преди отново да се впусне
като луд да обикаля
всички пътища и посоки.
Преди отново да се замисли
и да си зададе въпроса
за смисъла на съществуването.
И има ли смисъл изобщо?
5 минути, в които да се преструва,
че да си Господ е велико и просто.