четвъртък, 4 февруари 2010 г.

От земята до небето. И обратно

Обичам те. Оттук до края на света.
От земята до небето. И обратно.
От дъното на влюбената ми душа
и от ъгълчетата в сърцето ми, навярно
от всяка моя клетчица и фибра
извира обич. И всичко щеше да бъде наред,
ако някой някога ми беше казал, че е възможно
да съм тъй безумно влюбена във теб.
Обичам те. Със обич, от която се задъхвам.
Защото преобръщаш целия ми свят.
И самата мисъл, че те има
във живота ми, че има “нас”,
е достатъчна да чувствам твойта близост
и тя да стапя разстоянията помежду ни.
Затова и никак не е чудно,
че с тебе се разбираме дори без думи.
Обичам те. А любовта... а любовта
е неразгадаема, необяснима, непонятна.
Обичам те. Оттук до края на света.
От земята до небето. И обратно...