сряда, 30 март 2011 г.

Откакто тихичко вали...

Откакто тихичко вали

досущ е заприличало на есен.

Пролетта без слънчеви лъчи,

цветя и птичи песни,

с покрито с облаци небе,

дръвчета с голи клони

и гълъби с измокрени криле,

досущ напомня на октомври.


Но аз обичам тези дни...

Една усмихваща и нежна мисъл,

все към теб, на топличко, ме връща.

Как мило се заравяш в моите коси

и много, много дълго ме прегръщаш...


Откакто тихичко вали...