четвъртък, 31 март 2011 г.

Нека просто да вали


И нека просто да вали,

а ние да се сгушим под чадъра

и нехайно-влюбени да си вървим

под тананикащия дъжд по тротоара,

и тихичко да си приказваме, така че

да не могат никак да ни чуят

останалите силуети-минувачи,

да не би случайно да научат,

че очите ти са грейнали светулки

в тъмните, дъждовни нощи,

и ме пазиш със чадър-целувки

капчиците да не ме намокрят,

че повдигаш облаците по небето,

а зад тях искрят звездите

и намигат закачливо-смешни,

а после бързичко се скриват,

и че всъщност ние с тебе

обожаваме така да си вървим,

под тананикащия дъжд и да си пеем,

и нека просто да вали!

3 коментара:

Sunshine каза...

Е, нямам думи! Винаги пишеш толкова мелодично, толкова леко и пак с огромно чувство. Браво, наистина е страхотно :)

BelleCarina каза...

Прекрасно е! :))

jina каза...

Малко ме изчервихте... много сте мили, благодаря ви :)