сряда, 25 февруари 2009 г.

Ветровете плачат нежно...

Ветровете плачат нежно...
Развяват мислите ми. И мечтите.
В мечтите ми със дъх на вечност,
заключвам в дланите си дните
и нощите, пропити с теб,
с вкуса на твойте устни
и с усета за твоите ръце...
Понякога така ми липсваш...

Понякога те търся до забрава
сред звездите в нощното небе.
Понякога ми идва да заплача
безутешно. Точно като днес.
Да беше с мен във този миг
на размисли, мечти и на копнежност...
Да беше просто, просто тук.
Ветровете плачат... нежно...

5 коментара:

gothwolf каза...

Много благодаря, че споделяш поезията си. Наистина написаното успява да ме докосне. Толкова е нежно и лирично, че просто нямам достатъчно думи, за да се изразя. Продължавай все така!

jina каза...

Аз благодаря, че четеш стиховете ми, без дори да съм предполагала, че надничаш в блога ми :)) Но се радвам безкрайно! Благодаря ти, Христо!

aire каза...

толкова е нежно...думите са в тишната на ветровете...

:)*

jina каза...

Една нежна усмивка се устремява към теб сега....заповядай :)

aimee каза...

Чудесно е...стих изстрадан, разкъсващ...но запазил нежността,почти гальовен...Благодаря ти.