петък, 4 септември 2009 г.

Ревност

Тя е най-жестоката, безмилостна жена.
И най-големият ми враг е тя.
Гримира миглите си с моята тъга.
И остри маникюра си по грапавата ми душа.

Червеното по устните и е от мойта кръв.
От мойте сЪлзи са безизразните и очи.
Мойто щастие е нейна стръв.
Нейното... през мен кърви.

Тя е дяволска жена. Със сянка на палач.
И реже злостно чувствата ми. И умирам.
В полунощ си спомням името И. И през плач
изсъсквам "Ревност". И до изгрев я проклинам.