понеделник, 7 септември 2009 г.

Преосмисляне

И все по-синьо е небето над мечтите ми.
И все по-истински са ласките ти нощем.
И все по-яростно и яростно отричам
тази дълга и отчайваща тревога.
Този страх, че някога ще те изгубя.
Болката от острата ми ревност.
Кошмара, дето бясно върлува
из нощите ми. И онази непотребност,
която чувствам от самата себе си.
И от това, че съм навярно грешна
и несъвършена. И нося толкоз много белези,
останали дълбоко вътре в мене.
И всички други тежки недостатъци,
които без да искам, притежавам.
Тези наши дни са просто отрязъци
от краткото време, което ни остава.

Сега все повече и повече отричам
болезненото минало на двама ни.
Най-важното е просто да се обичаме.
Без значение е всичко останало.