петък, 18 септември 2009 г.

Вяра, Надежда, Любов (От Декамерон на Лилит)

Разделяме се. Неизбежно е.
Когато съкрушена Любовта
сгъва разпиляните копнежи
в куфара си. И в една сълза
събира цялата тъга и болка
на своята ранимост и душа.
А после тихичко изрича “Сбогом”
и угасва като свещ в нощта...

Какво ли друго ни остава...
На мене... спомена за две очи,
магични и притеглящи като луната.
Две кристални, парещи сълзи,
стичащи се по страните ми.
И вярата, че някой слънчев ден,
ще се завърнеш във мечтите ми
и този път... завинаги ще си със мен.

На тебе... спомена за нежността ми,
аромата на копринените ми коси,
и надеждата, че може би на прага
все пак съм искала да ти извикам “Спри”.

Какво ли друго ни остава,
щом усещаме и двамата, че без любов
едва ли бихме имали надежда, вяра...
А ние имаме. И може би...
това е благослов.