четвъртък, 1 април 2010 г.

А понякога е всъщност... винаги

Понякога те чувствам като вятъра,
облъхващ топлите ми рамене.
Понякога за мен си лятото.
С разхлаждащите летни дъждове.

Понякога си аромата на нощта ми,
пръскащ нежност и жасмин.
Понякога си сън в съня ми.
И сънят ми е красиво-син.

Понякога си слънчевото утро,
галещ сънените ми страни.
Понякога си мекото на устните ми.
И усмихнатото в моите очи.

Понякога те чувствам като плача
на някой тъжен, романтичен филм.
Понякога си целият в сълзата ми
и във тъгата ми... И пак сладниш.

Понякога си тихата ми болка,
без която няма да съм аз.
Понякога си моя изнемога.
Моят крясък, шепот... глас.

Понякога те чувствам в себе си.
Понякога владееш моите мечти.
Понякога си във душата и сърцето ми.
А понякога е всъщност... винаги...