вторник, 4 септември 2007 г.

...ПРОДЪЛЖАВАМ ДА МЕЧТАЯ



Красив е залезът - тъй огнено червен,
озаряващ облаците, свити на кълбо,
но ако сега и ти бе тук при мен
колко по-красиво всичко би било...

Прелестни са птиците, гордо прелитащи
над нежно осветените вековни скали,
но само ако можеше и ти да ги видиш,
колко по-прелестни биха били...

Приказна е нашепващата, морска пяна
и оглеждащата се във нея портокалова луна,
но ако сега със теб тук бяхме двама,
колко по-приказна тя би била...

...И така замислена за теб и красотата,
нозете си прегръщам и се унасям във безкрая,
но теб те няма, сега съм тук сама
и затова аз просто...продължавам да мечтая...

1 коментара:

Caribiana (Тя) каза...

Мечтай, мечтите никой не може да ти ги отнеме.Освен това ,в повечето случаи, са по-добри от това, в което се превръщат, след като се сбъднат. :)