събота, 15 септември 2007 г.

ИЗГРЕВЪТ И ЗАЛЕЗЪТ...ВЪВ ТВОИТЕ ОЧИ


Изплувах в утрото на твоите очи,

със изгрева на слънцето, със повея на вятъра,

искрящите ти мигли - разпръснати лъчи,

изсипах с шепи по косите си и тялото.

Отпих със устни капещите ти сълзи,

превърнах ги със мисъл във сияние и перли,

пристъпих с тях и техните следи

по кристално-белите брокатени пътеки.

И стигнах прелестна до твоето сърце,

по-цветна от дъга, по-нежна от коприна,

за да открия планини от сняг и ледове,

сред които душата ми изтръпнала застина.

...И върнах се назад към своите мечти,

не бях сияеща, а вече друга,

потънах в здрача в твоите очи,

със залеза на слънцето, с назряващата буря...

Somebody-who

I swam into the morning of your eyes
I had the sunrise and the breeze of winds
Your sparkling lashes as the sunshine rays
I washed my body, hairs and my whims….

I drank with lips your tears falling down
I turned them into pearls that’s full of reason
I walked the steps, dressed in a gown
Along the crystal paths of gold-cloth season

And there I reached, so pretty to your heart
More colorful than rainbow, softer than the silk
To find huge icy heaps – as pure works of art
And my soul frozen -like sweet drops of milk

And I came back into my dreams
I wasn’t glowing, I was changed
And in your eyes’ dusk, as it seems
I swam a-waiting for the stormy age...

1 коментара:

Pobeditel каза...

Вечният кръговрат от изгреви и залези е същността на живота, защото в него участва слънцето.То е топлината, а топлината е част от любовта :)! Поздрави!