вторник, 4 септември 2007 г.

СБОГОМ


Сбогом прелестно, необятно небе,
ще ми липсват залезите ти - неземно красиви,
сбогом безбрежно, вълшебно море,
винаги ще помня вълните ти пенливи...

Сбогом мое слънце искрящо,
в сърцето си ще нося галещите ти лъчи,
сбогом и на теб луна трептяща,
нощем ще сънувам прелестните ти звезди...

Сбогом горди планински върхове,
ще разказвам за вашето непристъпно величие,
сбогом и на вас мистични ветрове,
въпреки мощта ви, аз винаги ще ви обичам...

Сбогом и на тебе птицо пъстрокрила,
вечно песента ти в мене ще звучи,
сбогом на гората ти - тъй приказна и дива,
такава ще остане и във моите мечти...

Сбогом любими мои...аз сега отлитам,
някъде далече щастието си да търся,
но някой ден...когато го открия...
вярвайте, отново при вас ще се завърна...

1 коментара:

Pobeditel каза...

Това е най-прекрасният стих със заглавие "Сбогом",който съм чел досега!Поздрави :)!