вторник, 9 март 2010 г.

Молитвата си тихо произнасям...

...И зная, че понякога съм лоша
с най-близкия в сърцето ми човек.
Лутаща се в свойта безпосочност,
преследвана от демони и страхове,
душата ми пронизващо ранява
неговата страшна добрина.
(А няма по-голямо
престъпление към него от това.)

И може би е женската ми същност
и онази непонятност - гордостта
проклетницата, дето хвърля
и забива във сърцето му кама.

Коя съм днес... Каква съм...
Изправена пред страшния си съд,
молитвата си тихо произнасям
за прошката на най-добрия мъж.