сряда, 1 юли 2009 г.

Обичам го. Обичам го до болка

посветено

Той нежно докосва със пръсти
тънките струни в душата ми.
Буди ме с целувка сутрин.
Вечер, на рамото му лягам.

Познава всяка моя мисъл.
И начина, по който се усмихвам.
Помни устните ми и вкуса им.
И не е цял, щом му липсвам.

Той единствен понася ехото
на моето тъжно минало.
Тихите му думи са утехата,
от която адски имам нужда.

И във този свят нечовешки
той страшно по човешки ме обича.
Прощава тъгата ми...и непростимите грешки.
Обичам го. Обичам го до болка.

2 коментара:

Chinaware каза...

И ти нежно докосваш с думи... Удоволствието от четенето отстъпва само на удоволствието от очакването на нов стих.
Винаги чета. Не винаги имам куража да оставям коментар. Понякога просто няма какво да се добави.
Поздрави !

jina каза...

А на мен ми стана толкова топличко от думите ти! Благодаря ти страшно много!