вторник, 28 юли 2009 г.

А си ми толкова...

Не е вярно. Не, не си излишен.
Ти значиш повече от цялата Земя.
И имам милиони, не, милиард причини
да те обичам тъй, както те обичам сега.
И няма да споря със тебе, няма.
Виж тази красива и пряма Луна.
Виж тези вълни как на талази
заливат прочувствено-нежно брега.
Виж очите ми. Чуй сърцето ми
как бие във тези неспящи гърди.
Прочети, прочети по лицето ми
всичко, изписано там. А после кажи,
че се чувстваш сякаш нищо не значиш,
сякаш всичко за мене не си.
Тогава нищичко, нищо не знаеш.
А си ми толкова симпатичен и мил.