сряда, 29 юли 2009 г.

Няма значение

Когато ме докосваш, нощите изгряват
не с една, а с хиляди луни.
И по нежната ми кожа пръстите ти парят
с пламъка на най-горещите звезди.
И оставят малки белези от щастие
по скулите ми, устните и голите ми рамене.
И забравям всички чужди обещания
на разни минали в живота ми мъже.
И ставам твоя, само твоя,
толкова твоя, че чак те боли.
Ти имаш ли сила, имаш ли воля
да ме погледнеш директно в очи?
И би ли понесъл толкова обич,
стаена в моята крехка душа?
Или би се уплашил от дългата болка,
дето прозира през нея... едва...
Няма значение, няма значение.
Ти си тук. Със мен. Сега.
И просто ме докосвай. Докато се слеят
всичките изгряващи луни в една.