вторник, 28 юли 2009 г.

Някой беше притичал...

Някой беше притичал в съня ми
със стъпки по-леки и тихи от вятъра
и беше поставил в дланта ми
две листенца от роза. И аромата им.

Някой беше сгушил в косите ми
топлия сърп на луната
и под очите ми беше разпръснал
семенца от заспиващи макове.

Някой беше отключил сърцето ми
с най-милите думи “Моето момиче”.
Някой, който във мене потрепва
и ме прави нежна, искряща и влюбена...