петък, 10 юли 2009 г.

Било е просто сън

Удариха камбаните на тишината.
Вчера привечер. Във 6.
Струните в душата ми кънтяха
от тягостно мълчание по теб.

Погалих двете птици,
кацнали на стария площад.
Огледах се във локва. Беше тихо.
Отчупих си парченце шоколад.

Във 8 се разходих по паважа,
постлан пред твоя дом.
Дъждът размиваше миража
за теб. За нас. Със стон

прокрадна се зад мене сянка.
Беше сянката на вечерта.
Усетих силно аромата И
на тежка борова смола.

Към 10 вече бягах
по светлините на заспиващия
булевард.
Единствено, единствено гласа ти
спря съня ми. И безумния ми бяг.

5 коментара:

Шизофреничка каза...

всичко бе, сякаш не е било ...
разплака ме още с първия куплет ... още с първия.

jina каза...

Хей, не бих искала никого да разплаквам. Наистина беше лош сън, но беше... Прегръщам те, за да не плачеш!

Шизофреничка каза...

гуш. въпреки сълзите, го казах с възхищение и благодарност.
хубаво е човек да плаче от време на време и по хубави поводи. (:

jina каза...

О, да! И аз много обичам да плача на стихове и музика :))Благодаря ти!

Stef каза...

На мен това най-много ми хареса:
"Във 8 се разходих по паважа,
постлан пред твоя дом.
Дъждът размиваше миража
за теб. За нас. Със стон"
Страхотно е!