понеделник, 27 юли 2009 г.

Сияещи и боси

Без излишни увертюри
без смутени погледи,
някак много непринудено,
и само мъничко заобиколно,
душата ми покани твоята
на среща със шампанско,
със рози и с бонбони
и някак страшно бавно
се осмели да проговори.

И след като смутена
си призна, че те обича
и че с тебе, само с тебе
завършена се чувства,
душата ми прегърна
твоята и после,
под звездите тръгнаха,
сияещи и боси...

2 коментара:

Иван Христов каза...

Чудесен финал на едно признание. Често хората губят когато им липсва смелост да признаят чувствата си.
Поздрави!

jina каза...

И аз така си мисля, но смятам, че признаването на чувствата трябва да бъде романтично и красиво. Пък след това има много време човек да си възвърне нормалния цвят на лицето :)Благодаря ти!