четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Цената на Любовта

Аз така съм устроена, да обичам до болка,
после от болка, да се стапям в тъга.
Някой знае ли колко, наистина колко
болка побира една чуплива душа?
Но аз така съм устроена. Да умирам бездомна.
Да възкръсвам в небето. Да бъда звезда.
После, някоя нощ неизбежно в окото му
проблясва мъничка, топла сълза.
И пак съм аз. Аз така съм устроена.
Да капя в очите му. В сърцето му да боля.
Но той не разбира. Точно тази болка
е цената, която... плащаме за Любовта...

2 коментара:

ivanichka_74 каза...

Mnogo xubav stih i naistina cenata na lubovta e golaima

jina каза...

Благодаря ти за разбирането...