понеделник, 30 ноември 2009 г.

И после...пак... и пак...

Ние с него се рисуваме със устни.
Той чертае по челото ми дъга.
Аз изписвам първата си мисъл
по бузата му. После правим тишина.

После кацат гълъби. А по прозореца ни
падат малки есенни листа.
Той рисува с устни сълзите ми
и после прави кадифен дъжда.

После с устни пак попива
капките под моите очи.
И рисува по устата ми усмивка.
с устни. После пък мълчи.

После с него се изгубваме
в падналия нежен мрак.
И с устни после се намираме.
И после...пак... и пак...