понеделник, 30 ноември 2009 г.

Луната се взриви със мощ...

Не можех да остана повече
в ръцете ти онази нощ.
Луната светеше и светеше
с някаква безумна мощ.
И бе тъй светло и тъй звездно
небето, необятното небе,
че аз изгарях и треперех
едновременно във твоите ръце.
А във въздуха изплуваха воали
от сребристо-бяла светлина
и твоята целувка в мен разпали,
разпали нежно любовта.
Кълна се, беше невъзможно
да остана по-докъсно. До зори.
Беше ми свенливо и виновно,
че ни гледат всичките звезди.
Затова избягах надалече.
Но душата ми във полунощ.
последния си свян съблече.
Луната се взриви със мощ...