петък, 27 ноември 2009 г.

Ако всеки влак намира свойта гара...



Обичам влаковете... С техните посоки,
с безкрайните им дълги, нощни пътешествия,
с вагоните и релсите и коловозите им,
вдъховявали безброй, безброй поети...

Представям си, че всяка гара
по света е влюбено момиче,
което зъзнещо мечтае в мрака
някой влак-момче да го обича.

Представям си, че разстоянието помежду им
е дълго колкото една цигара.
И щом момчето-влак я доизпуши
непременно ще е спрял до своето момиче-гара.

Представям си, че после любовта им
би могла да се превърне в притча.
И ако всеки влак намира свойта гара
светът би бил красив и романтичен...

2 коментара:

Краси каза...

Определено би бил..., но понякога има погрешни гари, или влакове, които закъсняват...
Прекрасен стих... като приказка!

jina каза...

Да, наистина е така, за съжаление, но дано всеки влак все пак да открие своята гара, дано...
Благодаря ти!