четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Една тъжна зимна картина

Ледените ветрове от север
са само фон на тъжната картина.
Не искам в нея да поглеждам,
защото всичко предвещава зима.

На една студена празна гара,
в една самотна вечер на ноември,
едно разплакано момиче чака,
стиснало в ръката куфар и билети.

Кого ли чака малкото момиче?
Когато влаковете вечно закъсняват...
Когато всичките молитви за обичане
нечути, непрошепнати, несбъднати остават.

И коя ли трябва да е тази гара,
на която ще я чакат някога ръцете му.
На която тя ще се затича, за да перфорира
еднопосочните билети... за сърцето му.

Но този влак не идва и не идва.
Само ледените ветрове от север
остават фон на тъжната картина
с няколко разпръснати в снега билети...