понеделник, 30 ноември 2009 г.

В едно кафе, във шест и половина

Часът е шест следобед.
В тихичкото зимно кафене
едно момче притопля
с дъх измръзналите си ръце.
Навън е вече тъмно.
Заснежени пусти булеварди...
Момчето чака дълго.
Запалват уличните лампи.
Сервитьорката приготвя чая
в две високи жълти чаши.
В чинийките с лъжичките
поставя по едно пакетче захар.
От ъгъла на следващата пряка
момиче във палто и с ръкавички
точно в шест и двайсет
изскача и забързано подтичва.
Влиза в кафенето в и половина.
Момчето я поглежда и се изчервява.
Няма никой друг. Сами са.
В прегръдката си той я приютява.
Тук приказката свършва. Тя остава
сгушена в ръцете му и след години.
Но така започна любовта им,
в едно кафе, във шест и половина...