сряда, 2 декември 2009 г.

В тази копринена нощ ще се сбъдна...



Небето е пиано. Звездите му клавиши

блестят във здрача, в тази тиха нощ.

Една невидима ръка го разлюлява

и във въздуха изплува нежен полутон.

Пристъпвам плахо, с рокля от воали.

Косите ми заспиват под шнолата-луна.

След леките ми стъпки в мека пяна

се разбиват тихо вълна след вълна.

Почти достигам брега на морето,

топлия, тайнствен, пясъчен бряг,

на който влюбен и мил ще те срещна,

на който отдавна ти вече си спрял.

Не питай коя съм... Със сигурност знаеш.

Защото си чакал винаги мен.

Най-нежната твоя непрошепната тайна.

Най-красивият неизсвирен още рефрен...



Но в тази копринена нощ ще се сбъдна.

Дългокосото момиче на твойте мечти...

Изплувах в мига, във който ти тъжен

докосна с пръсти морските вълни.

Сега пристъпвам плахо и бавно,

с воалена рокля. Над клавиши-звезди

небето е черно, нощно пиано...

Свири ми любовно, моя Обич, свири...

2 коментара:

shadows каза...

Нежно и красиво...,поздрав!:))

jina каза...

Мерси :)