събота, 19 декември 2009 г.

Любовите са любови, за да бъдат истински

Не беше мъжът на живота ми,
не бях жената на мечтите ти.
Какво, че имахме любов и...
Когато после се отричахме
един от друг. Задрасквахме
със маркер думите “Обичам те”
и пишехме над тях “Забравям те”.
Какво от туй, че някога
сме обикаляли света летейки
с криле, направени от вятъра.
И в тихите вечери алеите
влюбено са ни подслушвали във мрака,
когато сме си шепнели любовно
и сме се кълнели “ще те чакам,
ще те чакам”... Колко е било греховно...
Колко е било неистинско
и колко млади сме били
да вярваме в наивни приказки,
да вярваме във някакви мечти...
Когато някой друг във мрака
си е измислял, че ни има в този свят
и в безсънни нощи ни е чакал
и в мъгливи утрини. И пак...

Не беше мъжът на живота ми,
не бях жената на мечтите ти.
Разбирам, че боли. Но любовите
са любови, за да бъдат истински...