понеделник, 21 декември 2009 г.

А аз си мислех, че е невъзможно...

Най-голямата любов в живота ми...
Единствена такава, всъщност.
Срещнах я. А бях готова
спусъка към себе си да дръпна.
Но тя дойде съвсем навреме,
за да превърже болните ми длани.
Накара ме да вярвам безрезервно
в сърцата ни, в едно събрани.
Прегърна тъжното ми “вчера”
и ми обеща шастливо “утре”.
Погреба спомените ми от времето
на миналите ми душевни бури.
И ми начерта небе и облак
и вятър, с който да се гоним.
И ме влюби в себе си. До болка.
А аз си мислех, че е невъзможно...