понеделник, 21 декември 2009 г.

Последната зимна соната

Косите ми под твойте пръсти
са струните на древна арфа.
Очите ми ги знаеш наизуст и
въпреки това се давиш...

Тялото ми с твойто е цигулка
преплетена със нотите на тишината.
Ти си топъл и светулков
и разсейваш бавно тъмнината...

Сега просвирваш любовта ми
с арфа и цигулка. И се стапям
в нежните любовни звуци
на последната зимна соната...